Намирате се в: Начало > Често задавани въпроси > Условия и ред за класифициране на ...

Условия и ред за класифициране на информация, представляваща държавна тайна

Определянето на характера на всяка информация като класифицирана представлява аналитичен процес, по време на който се изследва информацията като съвкупност от данни или знание за събитие, обект, явление и др. Този процес задължително завършва с оценка на значимостта на конкретната информация от гледна точка на дефинираните в ЗЗКИ (§ 1, т. 14 от ДР на ЗЗКИ) интереси на Република България, свързани с националната сигурност. Водещ законов принцип е, че информацията се класифицира според собственото си съдържание, а не според класификацията на информацията, на която се базира, или на информацията, за която се отнася.

Определянето на конкретна информация като класифицирана информация – държавна тайна e дейност, при която се установява кумулативното наличие на всички елементи от следния фактически състав
(чл. 46 от ППЗЗКИ):

1. Попада ли конкретната информация в Списъка на категориите информация, подлежаща на класификация като държавна тайна (Списъка) - уредбата на информацията в Списъка е направена общо и абстрактно. Анализирайки конкретната информация, трябва по категоричен начин тя да бъде съотнесена към конкретна точка от Списъка, която да кореспондира точно със съдържанието на информацията. Така по несъмнен начин се указва за кои точно интереси, свързани с националната сигурност на Република България , се отнася конкретната информация.

Само фактът, че дадена информация попада в Списъка, не прави информацията класифицирана. Това е първото необходимо условие. За точното определяне дали конкретната информация има характер на класифицирана информация – държавна тайна, е необходимо преценка за наличието на останалите задължителни елементи, предвидени в чл. 46 от ППЗЗКИ  за класифициране на информация и определяне нивото на класификация. 

Така, ако се установи, че дадената информация попада в обхвата на Списъка, във всички случаи трябва да се направи и кумулативна преценка за следното:

2. Налице ли е заплаха или опасност от увреждане или увреждане на съответните интереси – става въпрос за интересите, които са регламентирани в Списъка. При оценката на конкретната информация, трябва да се държи сметка за наличието на заплаха или опасност от увреждане или увреждане на съответните интереси, за които тази информация се отнася чрез включването й в обхвата на конкретна точка от Списъка.

„Заплахата” се определя като основателно предположение за възникване на инцидент, кризисна ситуация или за увреждане на основни ценности, интереси и цели на обществото, на живота, здравето и имуществото на гражданите, за унищожаване на съществуващите материални и природни ресурси и за функционирането на икономиката вследствие на проявлението на тези събития. В този смисъл заплахата нанася вреди върху цялостната система на обществения живот, като се започне от отделната личност, групата, колектива, държавата, на регионалната и глобалната сигурност.

“Опасността” характеризира действия и бездействия, състояния и ситуации (включително ресурсен недостиг или неадекватно поведение) в или извън страната, чието развитие или задълбочаване могат да нанесат сериозни щети на националната сигурност. Опасностите се откриват по-трудно. Може да бъдат регистрирани или идентифицирани, когато са настъпили вредни последици за държавата, обществото или отделния индивид.

Заплахата е реален факт, проявено обстоятелство, докато опасността се крие в сферата на възможното.  Вреди се предвиждат и в двата случая, като тъй като заплахата е предвидима, вредите от нея са по-лесно предотвратими, а при опасността понякога тя се идентифицира едва след настъпването на вредните последици.

3. Нерегламентираният достъп до конкретната информация ще създаде ли опасност за посочените интереси

4. Налице ли са обществени интереси, които подлежат на защита по смисъла на ЗЗКИ – става въпрос за конкретни интереси, така, както са дефинирани в чл. 25 във връзка с § 1, т. 13 и 14 от ДР на ЗЗКИ.

След като се достигне до извод, че горните предпоставки са налице, от изключителна важност е правилното определяне на степента на заплахата или опасността от увреждане или увреждане на съответните интереси. Това става по критериите в чл. 28, ал. 2 от ЗЗКИ и съобразно тази преценка се поставя съответно ниво на класификация за сигурност, което определя и по-нататъшните мерки за защита на съответната информация.

Във връзка с гореизложеното и в контекста на законовия принцип, че всяка информация се класифицира според собственото й съдържание, това дали една информация е класифицирана информация – държавна тайна или не е, е въпрос на комплексна оценка.

Комплексната оценка относно класифицирането на даден документ или материал, според ЗЗКИ, се прави от т.нар автор на документа, т.е. от лицето, имащо право да подписва документ, съдържащ класифицирана информация. Това лице поставя и съответен на нивото на класификация гриф за сигурност, като елемент от защитата на информацията.